Една нова история...

Градът беше пуст.Никой не вървеше из улиците.Само край морето самотна фигура се вглеждаше в залязващото слънце.Тя беше младо момиче на 18, което както всички на нейната възраст мечтаеше да бъде нещо повече.Беше се опитала да избяга с кораб днес, но не успя.Сега гледаше тъжно натам, накдето нямаше да може да достигне..

-Здравей!-Обади се момиче на 21 с зелени рубинени очи-И ти ли изпусна кораба?Какъв късмет а?

- О здравей..Всъщност не го изпуснах, ами ме пипнаха...Сега ще трябва да чакаме до другия месец по същото време

-Мх...явно-Момичето се сети-Оу...аз съм Катрина.Приятно ми е

- И на мен ми е приятно.Аз съм Арвен...

-Значи ти си Арвен?Чувала съм много неща за теб.И то само добри неща!

- Да местните деца, с които тормозим магазинерите говорят доста..Но моята слава достига само до тук...Аз съм просто едно бедно момиче от предградията

-Мх...искаш ли да дойдеш с мен на едно място?

- Ако не ти се пречкам..С удоволствие - усмихна се момичето и тръгна след новата си позната

Когато стигнаха Катрина й каза:
-Не се притеснявай чу ли?
-Защо?-Попита Арвен
До нея дойде огромен дракон.Момичето изпищя.
-Спокойно,спокойно!Той се казва Егандий и нищо няма да ти направи.
Егандий близа Катрина а после погледна с каменните си очи Арвен
-Здравей момиче!Как се казваш?

- Аз...Какво... - момичето беше объркано и поглеждаше към огромното същество притеснено.Никога не й се беше случвало някой да проговори в главата й.Постепенно се успокои като си спомни старите приказки на любимия й разказвач, който идваше понякога в Теирм. - Казвам се Арвен, Егандий

-Той е моят дракон а аз-неговият драконов Ездач

- Личи си..Искам да кажа...Когато си чувал приказки за такива неща е нормално да го възприемеш..Макар че приказките са леко преувеличени

-Да...на външен вид сме много по-възхитителни-Каза гордо Егандий

- По - внушителни от това може би - тя извади от изпокъсаната си торба малка плоча.Беше великолепен фаирт на дракон.Фаирт, който само Ездач би могъл да направи.Всичко беше съвършенно.Драконът седеше спокоен и горд на картината на голяма скала и гледаше умно и загрижено напред..

-Невероятен фаирт...от къде ти е?

- От Бром ебритил.Често наминава тук и честно казано ми е хвърлил око.Твърди, че трябва да ме научи и от него научих древният език и джуджешкият...Винаги си е бил чудак

-Значи знаеш древният език?Това е прекрасно.Не всеки го знае.Ти до къде щеше да ходиш?

- Честно казано нямам представа.Някъде по - далеч от тук.Нямам работа в този град освен това да крада и ми се искаше да намеря нещо друго. - замисли се момичето - Бром ме посъветва да отида в Нарда.Неговото родно село било много подходящо за мен макар и с някои вредни навици...

-Тогава скачай върху Егандий!

Въ...Върху дракона ли? - заекна Арвен - Не...Не съм сигурна, че това е за мен...

-Хайде,хайде няма да те изяде...поне докато е сит!-Засмя се Катрина

- Да но...Дддобре..Гунтера да ме пази дано - тя пристъпи бавно и предпазливо като все още не се доверяваше особено на летенето

Егандий й показа големите с зъби й се изкикоти.
-Стга си я плашил чу ли?

- Май ще е по - добре да изчакам до следващия месец - отбеляза момичето - Ако всички дракони се отнасят така към новаците скоро Ездачите няма да ги има