Фардън Дур

Катрина беше излязла на перваза си.Тя си мечтаеше за нещо и мислеше за дракона.Егандий беше блзо до нея и я гледаше и не4я и малкото драконче.Катрина промърмори
-Искаш ли да го кръстим?-Каза тя като гледаше звездте
-Ако ти искаш-Усмихна се Егандий
-Какво ще кажеш за...Елфендия?Странно име нали?-Засмя се тя
-Доста-Егандий измисли нещо-Какво ще кажеш за Вервада!
Катрина се усмихна
-Невероятно име!Егандий браво!
Той се усмихна блажно
-Благодаря но...кога ще кажем на другите за Вервада?
Каза тя но преди Егандий да отговори те чуха нещо.Все едно някой искаше да влезе шумно в стаята им.Катрина светкавично скри Вервада.

Катрина скаше да я последва и каза
-Арв....-Но тя се беше отдалечила
Катрина се натъжи.Тя затвори вратата си и направи магия.Магия за спомени.Тя извади дракончето и тя,Егандий и Вервада гледаха спомените.

Катрина се беше скрила в гората и гледаше как те се отдалечават.Тя каза на Егандий
-Добре че ми трябваха билки и месо-Каза тя и се засмя
-Вкусно и хрупкаво месо-Допълн Егандий
Те се приготвиха,взеха билките и месото но преди да тръгнат един дракон повали Катрина.Той беше голям и силен.Разкъса част от кожата на ръката на Катрина но тя го победи с магия.
-Уби ли го?-Попита Егандий
-Не...само го зашеметих...но да се махаме
Те се приготвиха за последно и стигнаха двореца.Тя се покатери по прозорците и оставяше по малко кръв.Цялата беше в рани но най-лошата беше на ръката й.Огромна и кървава рана.Тя стигна стаята си но там я чакаше някой.
"Добре че скрих Вервада преди да тръгна"-Помсли си тя и запита чужденеца
-Кой си ти-Тя не беше готова за битка заради явните рани

- Някой..Просто някой.Ти ли си Арвен и ако не си ти къде мога да намеря нея и брат й - мъжът говореше съвсем бързо и почти нищо не се разбираше

-Не не съм аз.Тя сигурно е някъде в коридора...-Каза Катрина и се опита да скрие кръвта но не можа

- Трябва бързо да я почистиш - посочи той към ръката й а после с дълги крачки излезе навън като по пътя извади от ръкава си едва забележимо нещо, което проблясна за миг и се скри

-Благодаря-Каза Катрина и проми раната си-Ухххх как щипеее-Извика тя

Катрина се влключи в тълпата.Един я избута силно и удари раната й с юмрук
-По-леко глупако!-Извка Катрина.Тя отиде до Кевин и попита Арвен-Какво стана?

Катрина го видя.Тя го погледна злобно и за малко да му каже смъртоносни думи на древния език но Егандий я спря.Тя помисли,усмихна се към Кевин и изрече няколко думи.Някои дълбоки рани се махнаха но малките останаха.Тя се поразтресе но после се оправи и изправи

Катрина ги погледна безжизнено и после вдя че раната й кърви.Тя започваше от рамото до дланта.Беше дълбока но тя прикриваше болката.Тя се приготви да тръгва но Арвен я спря

Катрина не отговори а само тръгна забързано към стаята си.Виждаше се че беше усмихната.Преди да влезе тя тръгна по стълбите.След минути дойде с още един "запас" се вмъкна в стаята си.Всички я изгледаха въпросително и странно

Катрина на сутринта беше бодра.Тя и Егандий още сутринта щяха да излязат и отидат на една скала от която можеше да гледат Арвен.Но преди това трябваше да нахрани Вервада.Тя беше ужасно лакома и едва се засщаше.Най-хубавото нещо за нея беше да си играе с Егандий.Всеки ден тя растеше и ярко зелените плочки се оформяха чудесно.

Катрина беше променила плановете си.Трябваше да отиде в гората за да потърси една рядка билка за раните на Вервада и нейнте.Но там срещна някой познат но не го разлчаваше от тъмнината...

Тя го последва внимателно.Искаше да разбере кой е и защо е бил в гората а не на тренировки...струваше й се познат